Животът просто си тече със или без нашите понякога незначителни и мъчителни тревоги. Самите ние си вредим по този начин, отделяйки толкова време за всекидневните неща. Животът е магия, дар, подарен или може би заслужен от някого и с пълни шепи трябва да гребем от него. Да се усмихваме по-често – толкова малко на човек му трябва, за да бъде щастлив. Проблемите и нещата, които ни тревожат никога не стихват, но не бива да се затваряме в този отрицателен зациклящ кръг. Тогава става още по-лошо, още по-депресарско, ставаме по-злобни, дръпнати, изнервени.

                               Дарявайки една усмивка, един светъл слънчев лъч навлиза в твоето съзнание и душа,даваща ти спокойствие и сила за всичко. Ако сме по-добри с хората около нас и с хармония с природата, то тогава ти истински живееш и то твоя собствения си живот, не нечий друг.
  Нека бъде по-добри към самите себе си, хората около нас и природата!

                           

за тези прекрасни усмивки!
Напълно споделям!

искрена (пък макар и виртуална) усмивка и от мен :-)

и искрената/защото чувствам,че е истинска/ и виртуланата,защото е спонтанна....:)))))

Дано повече хора го осъзнаят и започнат да се усмихват повече, но истински :) Поздравления :)

Dano i a zse nadqvam - s общи усилия.Все още не съм прочела "Малкият принц", но ще го напарвя и то скоро .:))))