имаш си детенце и ... виждаш разликата:))

каква разлика...

човек трябва да е готов за това. Иначе е трудно...

животът ти изцяло се променя- навици, ежедневие, мисли, самият ти - коренно се променяш....

В този постинг искам да разбера какъв е смисъла на това.........да отгледаш дете.....това е НАЙ-ХУБАВОТО и най-ВАЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА НА ЧОВЕК,но ЗАЩО :)))

и незатриване на човечеството.
Осмисляне на живот.
Ти нямаш дете, предполагам. Не се помайвай, а действай :)

раждаме деца за да има за кого да се грижим.за да си съэдадем грижи.

може би неправилно съм се изразила - наистина обожавам и много с ерабирам с децата....
По какъв начин си осмисляш живота - имаш детенце, което е част от теб - само част - не ти самия

Грижиш се за него, възпитаваш го, учиш го как да се бори в живота - защо...Какъв е смисълът на живота /освен децата ни де/....

Защо трябв ада има човечество - та ние самиет се избиваме, погубваме и планетата си , сами си режем колна, на който седим....

и както анонимен 6 написа - да се грижим за тях, както и те да ни създават грижи :))) т.е. това е някакъв цикъл...

А най-ми е болно, че след смъртта ни ще им липсваме, ще тъжат з анас, е искат да сме с тях - да ги подкрепяме, да ги съветваме, да се сгушат в нас, а няма да ни има......а от това да караш най-свидното си да плаче, ад тъжи, да му е тежко , от това напарво ми се къса сърцето....

Защото инстинкта да бъдем е силен. Няма чак толкова да им липсваме. Моят баща е починал, когато бях на четири. Запазила съм една хубава представа за него, въпреки че на практика не го познавам.
Всеки си поема пътя в един момент и трабва да може да върви сам по него.
А смисълът на живота е да сме добри. Грижата за децата ни помага да го нправим или да се провалим в това.

толкова малко и толков арано си е отъшъл от този свят, но знах, че е стеб и те там..някъд еотгоре и ти се радва, гордее се с теб и много те обича.....

дано много не съм бръкнала в съчицето ти :(
Последните 2 изречения ми дават част от отговорите може би, които търсех...и даже те като че ли ни помагат и ни показват как да сме по-добри в този така ожесточен, суров и забързан свят..те ни казват с очи с усмивка даже..поспри се, аммо...огледай се....виж пеперудката колко е красива, как лети на свобода, как гълъбчета си гугат и как се обичат....и да не бъдем егоисти, да не се затваряме в себе си , в проблемите си и да не се вайкаме и самосъжаляваме...

силна прегръдка от мен, мила - благодаря ти :)

Интересни въпроси. Човек се ражда и смята, че може да постигне чудеса в живота си. На определена възраст разбира, че не е толкова лесно това. Примирено свежда глава разбирайки колко малко зависи от него и колко много на света не му пука за него. Минавайки определена възраст, осъзнал грешките си, пропуснатите от небрежност шансове, загубения смисъл на своя живот той търси втора възможност. Казват, че хората създават деца, не само защото комбинират своите гени с други, не само защото намират смисъл на бавно отминаващия им живот, не само защото имат невероятната възможност да бъдат създатели на нещо уникално, а и защото виждат в това втори шанс. Предавайки натрупания опит, себеотрицателно и неуморно хвърляки всичките си сили те ще се трогват до сълзи на всяко издекламирано стихотворение, на всяка изпята песничка, на всеки изтанцуван танц, на всяка уникална за възрастта на децата им мисъл. Ще се гордеят и до последно ще вярват, че всичките им усилия са вложени в създаването на нов човек, способен да надмине техните постижения...
Отделен е въпроса дали това ще се случи, но така или иначе, родителството ще донесе на човек неповторими мигове, емоции и любов, която не може да се сравни с нищо...

отдавна съм осъзнала, че сме пътници тук ,съвсем за мъничко сме гости. Така че не тъгувам вече при смърт, особено на възрастен човек.
Запомни, прави добро, преодолей егоизма си. Когато имаш дете точно това е най-трудно-да го преодолееш в името на някой друг.
Усмивки и пак повтарям, не се бави :))

много красиво и изящно написано, както винаги.....да, трогване до сълзи от едно мамо или татко и с тези искрени очи да те погледне, да види в теб - всичко, света, да ти вярва безрезервно, да ти има доверие за всичко, да те обича.....предполагам, че няма по-прекрасно нещо от това..ти з анего/детето /да си всичко-поне докатое малко и порасне де...

Най-лошото нещо е да притискаме после децата, да проектираме нашите желания, нашите непостигнати цели, стремежи и желания...

Те са индивидуалност - ет са изцяло клонинги на теб и баша им/или майак им/. Всяко дете само з асебе си/както и всеки човек/ е нещо уникално - няма 1:1 2-ма еднакви хора, та дори и близнаците....ВСЕКИ Е РАЗЛИЧНА НЕПОВТОРИМА ВСЕЛЕНА...

Ка к за толкова много години 1 човек не се е повторил с друг...ПРИРОДАТА Е УНИКАЛНА

Единствения известен начин да си осигуриш безсмъртие!:))

ще гледам в най-скоро време да послушам твоите заръки :))))

Много хора и приятели ми казват, че винаги съм усмихната, че давам без да искам да ми се върна...така че з адоброто...искам и повече и още повече да се раздавам..

И ми се чудят - как винаги съм в добро натроение...ако започнем да се самосъжаляваме и смовглабяваме, ние се самоубиваме така и само физически съществуваме...а това е най-голяма смърт....Не трябв аадс ме егоисти , нарциси и самовглабени в нас, в проблемите и преживяванията - общуването - това е животът......а лошото е че вече почти го няма-
ДОБРЕ ЧЕ Е БЛОГ.БГ, ТА ДА СЕ НАМЕРИМ МАЛКО ОСТАНАЛИЕТ И ОЦЕЛЕЛИ homosapiens sapiens

и наистина тук сме за малко, за кратко - и затова нека бъдем по-щедри, по-дорби, по-общителни, по-отворени към другите, към света около нас, към природата - тя на много позабравени неща моеж ад ни научи отново

а защо безсмърти еи по какъв начин - детето ти не е твой клонинг, той е смесица - от майката, бащата, себе си....

и з акакво ни е тов абезсмъртие и ако е така, то тогава едни и същи хора се въртим в таз планета...:)))

точно снощи с баб ми, която ни е на гости се заговорихме за смъртта и после з адецата и смъсла и на 2-те неща, та това ме провокира да изпиша тук мислите си...

ЗАщо и от какво трябва да се страхуваме от смъртта - всеки тук е дошъл за малко и с някаква цел, а дали през този си живот ще я разбере каква е ...не се знае...

и защо понкога Бог прибира млади хора и то добри ??????

Ние можем да имаме само вяра :)

даааааа , а това е началото,,,И като всяко начало е трудно, трудно е ад достигне до него - да го осъзнаеш, проумееш и да го грабнеш в ръцете си .НАЧАЛТО...винаги е трудно, но това е еволюцията ти, революцията ти със самия теб...осъзнаеш ли я, това работа свършена ан половина :)))

Толкова съм мислила за това, но така и не открих отговора. И понякога се чудя дали в мен няма нещо сбъркано. На 27 съм, а просто нямам майчински инстинкт и толкова. Не си се представям като майка и точно за това нямам деца. Даже на 24-25 имах повече желание за дете, но така се случи, че не успях да забременея. Имах хормонален проблем и лечението продължи твърде дълго. И когато накрая, имаше светлина в тунела, т.е. хормоните ми бяха в норма, вече не бях сигурна, че искам дете. Незнам. Може би причината е мъжа ми. В началото на лечението беше до мен, подкрепяше ме, но с времето ме изостави сама да се боря и това ме натъжи много. Кой знае? Може би така е трябвало. Може би някой ден ще бъда сигурна, че ще бъда добра майка и ще се реша. Само бъдещето ще покаже.

вяв всяка жена има такъв инстинкт...- в някои е по-силно изразен и изявен, в някои не....И не бива да си мислиш такива сбъркани неща.....
Може би има и той малко вина, че малко по-малкос те с еотдалечили, че не те е подкрепял и т.н, може би това ти е било фикс идея и не си му обръщала повече внимание на него...знам ли...мъже...

Но не бива да се отказваш и мислиш такива неща....

А да не би циганките имат по-развито майчинско чувство, или пък тези жени, които захвърлят децата си по домове или в кофиет за боклук...Не

Една моя приятелак забременя ненадейно....и самата тя като теб се страхуваше - дали ще е добра майка, тя не била готова, как ще се справя, изобщо не си се преставяше с дете.....НО Е ПРЕКРАСНА МАЙКА...всичко се зароди/т.е. се отключи/, докато беше бременна

Кураж, сили, увероност, вяра и силна воля , мила...

А безсмъртие на онова, което си бил, трансформирано през твоята уникалност в нещо, което ще пебъде - живота!
Детето е физическото продължение на една любов - като се грижиш за него, я подържаш жива!
Мога да ти дам и други примери, както и предполагам има примери против непременното раждане на деца!
Важно е дали са създадени с любов - другото са приказки...

така е...ето аз съм зачената с многолюбов и 2-та ми родители го казват, че и бабите ми, ама нашите се разведоха.......е аз съм продъжението на любота им, кото вече е няма и виждам понякога как мис е дразнят - когато видят или усетят в мен - другия....

А иначе з абезсмъртието те разбирам и подкрепям....а като има толкова безсмъртни.....какво става...къде отиват, какво правят, защо са ...:))))

С риск да си навлека хорски гняв, ще ти кажа и една друга гледна точка. Заблуда е, че децата сплотяват - ти самата си пример, как не се е получило. В реалния живот (в бг) където оцеляването е трудно, битовизмите, недоимъка и промяната в жената след раждането, са причина за 90% от разводите.. Промяната в майката е - физическа и психическа, и двете в ущърб на бащата.. Тя се занемарява, а и не обръща внимание на бащата.. В резултат, очите му започват да шарят надалече. Накрая, последната заблуда - децата не са толкова невинни и идеални, колкото ни се иска.. и ти си дете и аз, но често се зъбим на родителите си.. Един ден, всяко от сладките бебета, се превръща в намръщен тинейджър с голяма уста......
Съвет, не тръгвай с голямата кошница, бъди реална в очакванията си - успех :)

Грешно е з амен 2-ма човека да искат да се сдобрят и спкотят чрез детето т.е.още преди то да се появи...

Но пък не мисля, че изцяло вината е само в майката... само ако можеше бащата поне 15% да прави това,което истинската и съвестната майка прави щеше да я разбере.....

повечто хора си мислят/дори и жени/, че майката по цял ден се чуди какво да парви., да ама не е така - преди година и половина ми се роди племенник - та видях за какво иде реч....Имало е моменти, когато няма време дори адс е среши или до тоалетната да отиде...


а защо пък след известно време не шарят очитеи на майката...може би на мъжете им са"по-слаби" ангелите или се оправдават с това......

пак го казвам - ЛЮБОВ= ГРИЖА....:))))

да разсадим цвете или да разсъдим правилно...садим или съдим ...доста е различно

просто неволно написана, както и ад е...

този коментар номер 25 е пример затова, че не се вниква в това, което е написано :))) но все пак благодаря...

Едни, защото искат да обичат и да бъдат обичани (връзката родител-дете е уникална)
Други, защото искат да възпитат (да създадат) един истински добър човек, т.е. да се реализират като творци. Има много родители, които изобщо не са го искали, а детето е дошло.... Много различни ситуации....
Но и едните и другите остават ръзочаровани от големите си очаквания. Ние се гордеем с тях понякога, но децата ни не са ни собственост. Те са деца на Бога. Ние сме само съдовете, чрез които те идват на Земята. А кой е създал дете, само защото е искал? (при инвитро техниката, оплодената клетка много бързо ще умре без живото тяло на жената). Много жени плачат за дете, но не го получават. То идва само с Божията благословия.

Колко красиво изписано...
Да , децата са божи дар...Да и има някои хора, които правят дете, защото искат да имат...
Ние дори и на 60години си оставаме деца на своите родители :)

не съм съгласен с кass.....познавам хора които нямат деца и пак са супер щастливи....щастието трябва да идва от вътрешния аз...не от децата

някои пък имат деца, ане са щастливи...

За мен най-глупавото нещо е, ако в дадена двойка не вървят нещата, чрез създаването на дедето да разчитат да се сплотят - да, може би има таков асплотяване - 1 цел, 1 обич, 1 грижа - към детето, а не между тях - понякога става сближаване, но понякога не е и само общотоа грижа и любов към детето ги свързва..а после...

ужасна си!

не знаех, че овцете са грамотни :)))) или съм овца или съм неграмотна, друже....

п.п. поне се представи/та дори и неистинското си название-пешо, пеперуда или т.н./

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Прекрасно - аз ти благоадря за прекрасните неща написани тук
и когато си мислеше, че няма да прочета това, се случи така, че винаги има надежда...

много хубав постинг