И сълзата се търкулва по бузата....в самотата, тихо ромоли и шумоли.....разбулва я... да, тази същата тишина, тази която ти нашепва да си самия ти, да живееш собствения си живот, да се освободиш, да почувстваш желанията си....тишината..... Тишината, настанила се в душата, в тъгата усмихнала се там отсреща ...в огледалото... Онова странно нещо, което никога не може да те излъже...винаги блесва там истината , истината на мислите, чувствата, очите, настроените, усмихнатите или нацупените устни, красотата в душата, любовта, щастието, жаждата за живот, трепетите.... Понякога, то, огледалото- може да се окаже и най-добрия ти приятел – да показва истината право в очите, да се осъзнаеш, да прозреш, да съзреш невидимото, да обуздаеш мислите и чувствата разяждащите отвътре.... Сълзата, откъсната от тези небесни езера, изпълнени с толкова много чувства, вътрешни борби...утехи, съвършенство, спокойствие, мъдрост и мъка...събрани в едно – в една сълза, в една душа, в едно тяло, а всичкото е една вселена.... Вселена разгадана и загадъчна, крехка и силна, магична и близка, обичана и топла, далечна и съвършена, светеща от самотата си, от радостта на неосъзнатите постигнати цели, тегляща към безкрайността, към съвършенството, безтегловността, към силата на съзнанието и вярата, добротата и чистотата, верността и вярата, подкрепата....
Всеки един в този свят е една малка вселена - вселена от чувства, емоции-съзнати и неосънати, преживяни и недоизживяни, радости и тъжни мигове, усмихнати и лъчезарни хора, променили живота ни, оставили част от себе си, частица топлящи ни цял живот........




I miei giorni spesi con te
Non c"и stata un"ora inutile
Sono tutti vivi dentro me
Stanotte

E tu sei piщ bella che mai
Come un"onda sull"oceano
Se potessi chiederei mille secoli di te
Di noi

Abbracciami e stringimi
Ai giorni tuoi
In questo tempo assurdo che c"и
La sola cosa vera mia sei te

Poi domani quando verrа
Lo attraverseremo liberi
Le carezze che mi fai in ritorno le riavrai
Da me

Abbracciami e fidati
Dei brividi che tu mi dai
Il resto poi il resto и
Da scrivere

Tu abbracciami e parlami
Con gli occhi che sorridono
E se vorrai il resto и
Da vivere

Il resto и da scrivere

Ti dico ancora abbracciami e stringimi
Affidami i giorni tuoi
Li accetterт il resto и
Da vivere

I miei giorni spesi con te
E nemmeno un"ora inutile
Sai che amarti и sempre stato il mio
Pensiero

добре ли се? Защо ми се струва, че си тъжна нещо?

надявам се, че съм добре..... в момента сега, когато пиша да.... и си пиша домашното по италаински, че след час влизам в час...- прегръщай ме, прегръщай ме...

прегръщам те:)))